Пештанско-Будимска скоротеча

47.

ПЕШТАНСКјО-БУ ДИМ СК1И € К О Р О Т Е Ж 1 % (С о п г ■ е г.)

II Е Ш Т А.

Неделл

18. 1јн13 1844

Год. III.

ПОТИСЧАНКА. ,,Т{1са водв што си иадна ? ! ,ДПто ТБ1 тако мутна течешг ?! •^И л - б те вЈорљ мути са дна, „Ил% се ва пут*. куда кребешЋ?.'" ,,„Не мути ме вјорг са дна ! „„Већг се на путв ндца крећем!.! ,„,Ова ми е земла ладна! ,ј„У лепш!и свет-в тужна течемћ !"" „Ноеи мене водо ладна! „И в ћу ти друуга бнти? „И менн е земла тужна! „Нит' те могу овде пити!" „Момче лмбнмг •' грудг ми горе! „Ахљ н4га ми овде нема! „На срцу ми тужне боре ! „Ж ивотђ ми се гробу спрема ! — 16 „,, Ои девоико Сестро млада! п „О вђ ве види света бела! »,„У евет-Б тихш вечногг лада, ,„,Вода га е туд' пронела!""' „по водо! шта ми рече ?!" Бризну дЈва па ускочи.-. • „Младу зарЋ да м' жалоств пече ?!"■ Са смрћу се тужна бочи. То дочула стара Маика, На ла. беие трчм броде;

,, м Врат' се натрагг ћерко сладка ! ,,„Ко ће манку т4шит' овде?!'" На дну лежн М.ареа тужна ! Нбои не вее живот-б више ! 1оштт> едномЋ е вода мутна На врз> баца Маики ближе! Маика врнгвуг — ,.,,данте броде! Срце луче животг свенну!"" У то д^ва на врг воде, Изт> мртвила с' ладногг пренву : „Опрости ми Манко вдна ! „Вечна жилоСтб мени дуну ! „Нек-Б ме носи вода ладна! „Гдн шог1» драгигљ кости труну! У О- Д. Арн, ТРМ АГГЕЛА ХРАШ1ТЕЛЛ. Кад-Б е створенје св-ћта ко конц^ већт> приведено бмло, и човекз. дхбоким-Б дремзнјј заноеомг. обкр^жент,, радост|» бмт'т свогб у блаженомг первни пвтг. поздравлбше сн», три веиичественна, и Створитела неба зато, да вселогшцества мј д 4 ло вид З јти мог^, пратећа Аггела, стадоше чело главе спаваадћего. Човека , радостно- ЛЈобовнмЈач« трептан^лт, ноклозшвшисе Господк ев4та. Сагнквши се Аггели Хранители кђ спа л вашћели » зачбђени нкговои л4поти 3 и совершеннолт, составк 1/4гово.\1Х, еданг кч> дрхгомт. рекгше: в 3апсга, сила е мовект. на-